- Знам, че много те бива! Ще ми
направиш ли подкови за моето прасе?
- Как за прасе?!? – сепнал се
ковачът. – Подковите не са за прасета!
- Ти казваш, че не са!... Но аз бях
по света, обикалях, видях много! И гледам на една картина - подковано прасе!
Това, че в наше село не подковават прасетата, е само защото наше село не е
ходило по света! Нищо не е видяло! Ама аз ходих по света и видях!
- Това, което си видял, е било... я
карикатура, я шега! Ами че хората си правят майтап с прасетата, не знаеш ли?
Обаче селянинът не отстъпвал.
И ковачът на свой ред също – бе, как ще
прави за прасе подкови, нали за резил ще стане! Ще опитни и занаята!
Опитал ковачът с любезност – тц, не става! Опитал с мъдрост – тц, пак не става! Не можел да се откачи от досадния селянин!
И се отприщило едно бръщолевене,
препиране... до небесата!
В един миг от сърцето на ковача тихият Святи глас му прошепнал:
Има
човеци „губи-време”! С дрънкане и празнословие ще ограбят мира ти; ще изличат от Книгата на живота и деня ти! И ще презрат съкровищата на духа ти!... Душо, бягай
за живота си! ИЗКУПУВАЙ БЛАГОВРЕМИЕТО! Защото дните са ЗЛИ! Спасявай с усърдие живота си!!!
Ей, придошла му най-сетне на ковача дързост!
И той рязко отсякъл:
- Опък човече, до тук те търпях!
Друм!
И му олекнало на душата!
И проумял: В едно любезно „Да” има благодат! Ама понякога в едно ребром „Не!” има и ПО-ГОЛЯМА
благодат!
***
Както винаги, в неделя ковачът отишъл
на богослужение.
И както винаги,проповедникът попитал накрая:
- Иска ли някой да каже свидетелството
си? Да прослави Царя на Славата Исус Христос?
Станал ковачът и казал:
- Аз ще Го прославя! Благодаря на
Исуса, че ми отвори ума и ми просветна, че:
Някои човеци СА за наше благословение,
когато разговаряме с тях!
А други човеци СА за наше
благословение, когато НЕ разговаряме с тях!!!
И си седнал.
В събранието на светиите
избухнал смях! (Но и доста от тях се червяли с гузна съвест, били ужилени в сърцата си!)
Но всички вкупом прегърнали
откровението, осветило душата на смирения ковач. И прогласили ревностно:
АМИН!!!...
Бистра Донева
„Тогава Той
(ГосподИсус) им отвори
ума,
за да разберат писанията.” (Лука
24:45)
„Отмини безумния
човек,
щом си узнал, че няма разумни
устни.” (Притчи
14:7)
„Не говори в ушите на
безумния,
понеже ще презре мъдрите ти думи.” (Притчи
23:9)
„Камъкът е тежък и пясъкът –
товар,
но досадата от безумния е по-тежка и от двете.” (Притчи
27:3)
„Бич за коня, юзда за
осела,
и тояга за гърба на безумните.” (Притчи
26:3)
„Да окажеш чест на
безумния,
е все едно да хвърлиш перла в купа сено.” (Притчи
26:8)
Господ Исус:„И казвам ви,че за всяка празна дума, която кажат
хората,
ще отговарят в
Съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш,
и от думите си ще се осъдиш.”(Матея 12:36-37)
„Научи
ни така да броим дните си, че
да придобием мъдро сърце.”(Псалом 90:12)
„Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, Канара моя и Избавител мой." ( Псалом19:14)
