ПРИКАЗКА ЗА ЮТИЯТА
Съседът от долния
етаж беше дошъл да моли услуга: ютията
им изгоряла.
Тъкмо случай! –
запали се домакинът. И отдалеч почна:
- Приятелю, знаеш ли, че вътре в мен е Царството
на Бог? – гордо каза той.
- Хм... Не виждам двореца! – засмя се меко
комшията.
- Какъв дворец, бе! Ти
гледай храма! – натърти весело домакинът.
*****
Комшията накрая си отиде подмишка
с изгорялата ютия.
- Татко - разплака се детето, - не беше
нужно да биеш човека с цитати от Библията!
–
Той искаше ютията да му управиш... Но ти от
проповеди изобщо до ютията не стигна!
Бащата се стресна и дойде чак сега
на себе си. От потъмнелите детски
очи се
лееха живите води на милосърдието.
Приказливецът засрамено
наведе очи към сърцето си. И зърна там една
отдавна
неупотребявана своя мисъл:
„Добрината
е тихата светлина на благовестието!”
През цялата
нощ не мигна. Една изгоряла ютия му проповядваше
от „тайната
А на
сутринта беше готов с очистено
сърце да срещне дълбоките детски очи.
| 
