Детето се роди в богат дом, от богати родители, с много богато наследство. И го научиха най-вече да цени имотните думи: „мой”, „моя”, „мое”, „мои”, „моите”!

* * *

Когато остаря, събра внуците си и им завеща поуката си от цял един живот:

„Отречете се от дребната дума „собственик”! Това е най-бедната дума! В небесния речник няма такава!”

****

Мина още малко време и пак ги събра - за деня на смъртта си.

Нотариусът държеше завещанието - с дял за всеки от роднините.
Гласът на пътника тънко прошепна, но всички го чуха ясно:

Душата ми ще бъде изискана тази нощ. Като ме видите да се усмихвам блажено, значи времето ми за вечния път е дошло. Положете ме в ковчега, но не скръствайте дланите върху тялото ми - да не би някой да помисли, че скришно отнасям нещо „мое”. Обърнете ги широко разтворени нагоре - да се види, че няма нищо в тях! Всичко е в сърцето!

Истина ви казвам: не е имало, няма, и никога не ще има под слънцето думата „собственик” - с малкото „с”. Тая дума е лъжа и сянка, и призрак, бягайте от звука й! Дори и несметни богатства да съдържа думата, пак ще си остане думата с малкото „с”!

Е, има подобна дума, обаче е с голямо С: „Собственик”! Ако се хвалиш, хвали се......че направо Собственика в сърцето си притежаваш!

Но от тази привилегия се ползват само онези, които са се отрекли в душите си да бъдат дребни „собственици”!

* * *

Сетне дойде часът на блажената му усмивка.
И старецът предаде духа си в ръцете на Собственика!
Радваше се, че ще Го види лице в лице!
Защото приживе той Го имаше като най-съкровената си Собственост!