ДВЕТЕ СЛУЖЕНИЯ

Онзи отдъхвал в богатия си дом с кристална чаша вино.
Този подавал на миризливите клошари шепичка вода.
Срещнали се тия двамата - не зная как!
„Не си ли ядосан на Бога, че си толкова беден?”, запитал онзи.
„Бог не ми е дал служението на благоденствие, а това на милосърдие!”, казал този.

Онзи размахвал микрофона над море екзалтирани фенове.
Този агонизирал молитвено, приведен над пръстния под.
Срещнали се тия двамата – не зная как!
„Не се ли обричаш на самота?”, подкачил го онзи.
„Аз съм призован не в битката за слава, а във войната на ходатайство!”, рекъл този.

Онзи гордо крачел с пазванти на крепката си власт окръжен.
Този носел подлога на сив болник, изритан от всички.
Срещнали се тия двамата – не зная как!
„Не ставаш ли за нещо по-добро?”, жегнал го онзи.
„Аз съм блажен, че слугувам на най-клетите Му братя!”, промълвил този.

Онзи приемал поклони за престижната научна титла.
Този с мъка до тъмно сричал живата Книга на Кръста.
Срещнали се тия двамата – не зная как!
„Не съжаляваш ли, че си останал глупав?”, засегнал го онзи.
„Бог е благоволил да си остана глупав, за да извае сърцето ми мъдро!”, отронил този.

Онзи застрелял партньора си и свил крадените му бижута.
Този изровил от боклукджийската кофа огризки и сит се усмихнал.
Срещнали се тия двамата – не зная как!
„Защо живееш като помияр?! Влез в бандата!”, подканил го онзи.
„По-добре като помияр да живея, но утре да умра като ангел!”, засиял този.

Онзи бесен крещял: „Убийте убийците на сина ми жестоко и бавно!”
Този плачел без сълзи, наред с озлочестения си мъничък син.
Срещнали се тия двамата – не зная как!
„Искаш ли всички злодейци поред да избием?!”, озверено креснал онзи.
„Само Той Единствен е съдникът, нека Той възмездява!”, простенал този.
„Глупак! Да не отмъстиш за позора!”, изсъскал оня и в лицето му се изхрачил.

Онзи изкупил за празника си цяла ферма със фазани!
Този стоял на масата в молитвен унес пред празната чиния.
Срещнали се тия двамата – не зная как!
„Чудото щом чакаш да те храни, акълът ти е като на врабче!?”, презрял го онзи.
„Да, участта ми с птичките е сходна, за всяка троха Него чакам!”, усмихнал се този.

***
Пак срещнали се тия двамата - не зная как!

„Не те проумявам, човеко, много си странен!!!”, възкликнал онзи.
„Да, странен съм! Тук на земята съм странник!”, потвърдил този.
„От някой непознат свят сякаш си паднал!...”, недоумявал онзи.
„Непознат е. За малцина само познат е....”, съгласил се този.
„Я кажи, отде такъв си се пръкнал?”, оживил се онзи.
„Не е някоя тайна, набързо ще ти я кажа”, въодушевил се този.
„Да не е някоя страшна, обаче?”, намигнал онзи.
„За страшна – е страшна! Но щом искаш, чуй я....”, окрилил се този.
„Добре де, давай, изплаши ме! - ухилил се онзи. – Но карай накратко!”
„Ето ти съвсем накратко: моят корен е в небето!”, прогласил този.
„Не ме занасяй! Не ми минават такива, човеко!”, лудо се закискал онзи.
И бързо, бързо, бързо го подминал.

А преди съвсем да се стопи на хоризонта, иронично подвикнал:
„Ей! Дрънкай си празните приказки на децата! Виж, те ще ти повярват!”
И оттогава не са се срещали по пътя тия двамата – незнайно как!

***
Но, в едно тъжно утро онзи се сетил за този! Дори се чудел как?!

Как ли!? Ами...този все с любов пленявал разума на онзи!
А ТО СЕ ЗНАЕ КАК!...